Иконите в християнството
В християнството иконата (от гръцки εικων, eikon, “образ”) е плоско изображение на Исус Христос, Мария или други светци. Повечето икони са изрисувани с яйчена темпора върху дърво, но някои са създадени с мозаечни плочки, слонова кост или други материали.
В православното християнство иконите са свещени произведения на изкуството, които осигуряват вдъхновение и свързват поклонника с духовния свят. Сцените, изобразени на иконите, обикновено са свързани с литургични празници, а не пряко с исторически събития.
Иконите са предназначени да бъдат разбирани в контекста на християнството и могат да бъдат разбрани най-добре от зрители, запознати с този контекст. Те не могат да бъдат напълно разбрани само като изкуство или като набор от картини.Също, иконите са създадени като “прозорци към небето” – те никога не са били предназначени да бъдат портрети. Вместо това те са призвани да посочват, да дават идея или намек за това, което представляват. Тези визуални указания ще помогнат на зрителя да се съсредоточи върху молитвата. Разнообразието от стилове, средства и техники свидетелства за факта, че иконографията се е развила като жив визуален език, предназначен да споделя християнската вяра и нейните ценности. Тази форма на изкуство може да се променя и се е променяла с течение на времето, за да отговаря по-добре на нуждите на църквата и на съвременния живот на вярата
Изображенията и картините на Христос и светците са били част от най-ранното християнство. Християните от самото начало украсяват катакомбите си с картини на Христос, на светците, на сцени от Библията и алегорични групи, а са открити и християнски статуи, които датират от I век. Според Католическата енциклопедия “идеята, че Църквата от първите векове по някакъв начин е била предубедена към картините и статуите, е най-невъзможната измислица”. Важно е обаче да се прави разлика между използването на изображенията и почитта, която им се отдава.
Що се отнася до степента на почитание, ако изобщо е имало такова, оказвано на изображенията в ранната църква, писмени източници почти липсват. Въпреки това могат да се направят някои заключения въз основа на това, което знаем. “Монотеизмът на ранните християни, настояването им върху факта, че служат само на един всемогъщ невидим Бог, ужасът им от идолопоклонничеството на съседите им, мъченията и смъртта, на които са били подложени техните мъченици, вместо да положат зрънце тамян пред статуята на нумена на императора, са достатъчни, за да ни убедят, че те не са издигали редици от свои собствени идоли. От друга страна, почетното място, което отдават на своите символи и изображения, грижите, с които ги украсяват, твърдят, че са се отнасяли към представителите на най-свещените си вярвания с поне прилична почит.”
Източник: https://ikonopis.bg/