Във втората половина на миналото столетие за съжаление кръщене можеше да се направи изключително тайно. По тази причина моите родители не са могли да направят така, че аз да получа това Тайнство Кръщение. Вече голяма и пълнолетна, аз осъзнах колко много ми липсва Божията благодат и сама си организирах кръщенето, разбира се, вече и политическата обстановка е друга и аз имах възможност да посещавам Църквата и да се запозная с всички изисквания за самия ритуал.

Разбрах, че трябва да имам кръстница, която разбира се, трябва да е кръстена. Посъветваха ме, че е добре да си имам и кръст, който е символ на християнската вяра и, ако желая да си осветя икона с моя светец. На тази възраст аз много добре осъзнавах всичко това и изпитвах голяма нужда от получаването на Божията закрила.

Тук искам малко да направя отклонение, за да споделя с вас, че все повече неща в моя живот се объркваха, непрекъснато ми липсваше увереност, нещо не ми достигаше. Родителите ми са прекрасни, винаги ме разбират и подпомагат, но аз имах нужда от нещо много силно, нещо, което нямаше материални измерения – вяра. И тогава взех решение, че това е силата Божия, която ще ме води по пътя на моя живот.

Избрах моята кръстница и с приятелите ми отидохме заедно в храма. Там ритуала беше кратък, но много емоционален. Имах чувството, че нещо велико се случва с мен – аз все едно се издигах на горе. След кръщенето отидохме в едно заведение да се почерпим. Аз бях толкова развълнувана, че не можех да изразя радостта си от всичко, което се случи с мен. Получих и много подаръци от приятелите си, които бяха символични, но свързани с повода и всички пазя, за да съм винаги с преживяванията от това мое кръщене.

Сега моят живот е прекрасен. Имам проблеми, но лесно се справям с тях, защото непрекъснато се чувствам закриляна от моя ангел-пазител. Винаги разказвам за кръщенето ми, за положителното влияние върху моя живот. От сега си обещавам, когато се роди моето дете ще го кръстя още при първа възможност за да съм спокойна за всичко, което се случва с него.